В Северозападна България живее част от населението на страната с най-нисък стандарт на живот. Това автоматично превръща региона в несъвсем перспективно място с оглед развитието в застой на икономиката. Отдавна населението на градовете в областта в по-голямата си част се е изнесло в столицата или директно в чужбина, а са останали предимно възрастни хора на пенсионна възраст. От друга страна, районът все още пази доста традиции от миналото и най-вече историческата си памет. Могат да се видят доста забележителности, като общият им брой достига до над 150. В тази категория влизат паметници, крепости и други монументи, на които са посветени редове в научни трудове, учебници по история и вероятно в местните музеи. Художествените галерии също са места на история и култура, но в някои населени места тях или ги няма, или вече не функционират. Всичко това говори за цялостен упадък на развитието на района.
Северозападна България обаче е доста колоритна с оглед характера и дилаекта на местното население. Нещо повече, във всеки един от трите големи областни града – Видин, Враца и Монтана, говорът е уникален по характер. Торлашките наречия пък са още по-трудни за изговаряне и разбиране, но учудващо или не, дори се пишат стихове на този диалект. Не само диалектите на северозапада превръщат тази част от страната в една от най-известните, на която се посвещават телевизионни предавания, скечове и произведения в литературата. Доскоро Шоуто на Слави често правеше рубрика, посветена на северозапада, защото част от членовете на екипа му са родом от там. Историите с хумористичен характер едва ли са напълно автентични, но със сигурност почиват на реални случки и събития от ежедневието на хора от градовете и селата. Достатъчно е да се остане в района за няколко дни, за да се убеди всеки, че диалектите са наистина уникални по звучене. За много вероятно ще бъде трудно да произнасят и разбират отделни думи и фрази, но от друга страна посещението на такива места много помага за опознаване на местни култури, традиции и изучаване на морфология. Не всеки обаче има такива представи за туризъм – в голямата си част го свързваме предимно с море и планина.
Дали Северозападна България е вече най-лошото място за живот, е трудно да се отговори с точност на сто процента. Въпреки че населението вече застарява, не разполага с високи доходи, а младите масово напускат в друга посока, не може да се отрече, че населените места там могат да предложат много на своите жители. Спазването на традиции като организирането и провеждането на сборове, благотворителни концерти и други подобни инициативи все още дават надежда на жителите, че нещата могат да се оправят. Един от най-сериозните проблеми за хората там е закриването на болниците, в резултат на което близки села остават без лекари в случай на нужда. Тук не става дума за спешни центрове, каквито има и по селата. Но при нефункциониращо болнично заведение, нуждаещите се от операция трябва да бъдат транспортирани до друго населено място, а нерядко то е на сравнително далечно разстояние.
